Втори шанс: Трима президенти и кризата на американската суперсила

Една свръхсила, петнадесет години, трима президенти

Какви са възприятията на първите трима световни лидери - президентите Джордж Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши относно същността на новата ера? Следват ли те исторически значими виждания и логична стратегия в действията си? Чий външнополитически подход се оказва най-консистентен? Оставят ли света в по-добро или по-лошо положение след своето управление и дали Америка излиза от тяхното президентство с по-силна или отслабена позиция глобално? Какви важни уроци за бъдещето можем да извлечем от американските действия през последните петнадесет години като водеща глобална суперсила?

Буш-старши се стремеше да провежда традиционна политика в нестандартна обстановка, докато два конкурентни погледа към света все още бяха във фаза на развитие. Бил Клинтън прие романтизиран вариант на глобализацията като основен двигател на човешката съдба. От друга страна, Буш-младши заемаше агресивна позиция с цел доминиране в един свят, който беше разглеждан догматично разделен между добро и зло.

Збигнев Бжежински

"Що се касае до 'философията' на външната политика, няма държавник или учен по политология, който да разбира по-добре от Збигнев Бжежински сложните отношения между националния интерес и либералните ценности."
Уолтър Ръсел Мийд

"Бжежински блести с анализа си относно взаимовръзката между сила и принципи."
Джими Картър