Азиатски изкуства: Колекция от А до Я

Поредното издание от енциклопедичната поредица От А до Я отвежда читателите в мистичния свят на азиатските изкуства - разнообразие от: калиграфски образци, будистка пластика, гравюри, миниатюрни пейзажи, лакове, рисувана коприна, произведения от слонова кост и нефрит, прочутата керамика от зеленото и розовото семейство, синьо-бялата керамика, типичните паравани и мебели от Китай, Япония и Корея. Единствено с тази енциклопедия можете да посетите, когато пожелаете и то без особени усилия и финанси, музеите "Гугун", "Сернуши", "Гиме", "Линтун", да надникнете в частните колекции на Рокфелер, Мейнтан и много други. Енциклопедията е своеобразна неповторима световна експозиция на произведения на азиатското изкуство. И понеже то винаги е свързано с историята, разказът за азиатските изкуства неизменно е вплетен в хрониките и артефактите за династии, владетели, войни…
Така ще попълните представата и познанията си за бита, вярванията и самобитността на азиатските народи и тяхното изкуство.
Азбучният показалец на имената и географските места улеснява бързото и точно намиране на необходимите справки.

Културният и политическият интерес към колекциите от предмети на азиатските изкуства е от векове.
Всяка година в Нара, Япония, с религиозен трепет се открива дървеният павилион върху пилони Шосо-ин, където са изложени част от ценни предмети и ръкописи, донесени от Китай през епохата Тан. Това съкровище, съхранено от 756 г. по инициатива на императрица Комийо в памет на покойния й съпруг, е най-древната запазена колекция от предмети на изкуството в света.
Колекционирането на древни предмети на изкуството в Азия е с богата антична традиция и се отличава с изключителна значимост. Колекционираният предмет струва повече, по-скоро поради символичната си връзка с миналото, отколкото заради своята рядкост или цена. Той е съхраняван в качеството си на образец и е смятан за основание на колективната самоличност. Наследството легитимира настоящето като свидетелство за неговите корени в историята. В Китай погребалните предмети от нефрит, открити в гробниците на аристокрацията от династиите Шан и Джоу доказват, че още в най-ранна античност някои ценни предмети - особено нефритите - отдавна са колекционирани, след като знатни покойници от първото хилядолетие пр. Хр. са нареждали да бъдат погребани, заобиколени от "древни" предмети, запазени отпреди няколко века.
Бронзовите и нефритените предмети са грижливо регистрирани, описани и нарисувани в прочутия Каогуту, първи тълковен каталог на историята. В Забранения град в Пекин императорите от династия Мин (1368-1644), а после и тези от династия Цин (1644-1912) продължават да правят толкова внушителни колекции, че вероятно с надеждата да отнесат със себе си част от китайската идентичност през 1949 г. бягащите в Тайван националисти заграбват 600 000 художествени предмета, които сега съставляват фонда на музея към стария дворец в Тайпе. Въпреки всичко, това "пренасяне" оставя за музея "Гугун" в Пекин значителните колекции, които сега се пазят там: експонати, които със своята рядкост или естетически качества могат да претендират за статута на произведения на изкуството.
Вкусът на Запада към предметите от Далечния изток също датира отдавна. Римляните от епохата на империята са изразходвали неразумно големи суми, за да се снабдят с парчета коприна, прекосила Централна Азия и хранила по пътя си безброй търговци и керванджии. От епохата на династията Юан (монголска династия от рода на Чингис хан) през ХІV век, порцеланови изделия се изнасят в Средния изток, а после и в Европа, където тези луксозни и декоративни предмети се радват на огромен успех. В големите холандски къщи през ХVІІ век се стига дори до покриването на външни стени изцяло с декоративен порцелан. Чрез посредничеството на португалския търговски флот, а после и на холандския, европейските кралски дворове през ХVІІ-ти и ХVІІІ-ти век, както и богати частни лица, се увличат по тези екзотични предмети - керамични изделия, лакове, предмети от нефрит, паравани, ветрила и ги колекционират под наименованието "чудноватости". Едва в началото на Третата Република, с откриването за публика на музея "Енри" през 1875 г., и най-вече на колекциите, събрани от във Фонтенбло, през 1881г., се появяват първите френски музеи, които в много отношения са все още "салони за чудноватости".
През ХХ-ти век на сцената излиза ново поколение страстни пътешественици. Тяхната проучвателна дейност дава поле за изява на новооткритата в Ханой Френска Школа за Далечния изток, чиято задача е да координира археологическите и епиграфските проучвания в Далечния изток. От няколко десетилетия вече международни екипи заместват силните личности от началото на века. Те провеждат координирани изследвания, чиито резултат са колкото зрелищни, толкова и значителни открития, сред които най-впечатляващи са армията от теракота в гробницата Циншъхуанди, съкровището от Хъцзяцун или гробницата във Фу Хао.
В съвремието естетическата емоция надделява над познанието, а азиатският предмет, след като преминава през международния пазар на изкуството, който му определя търговската цена, се превръща в обект на съзерцание за публика, която в своите културни предпочитания отрежда добро място на екзотичните изложби. На Запад така се обособява онази област, която наричаме Азиатски изкуства, където си съжителстват високо ниво на научно изследване и все по-взискателна по отношение на представянето и качеството на произведенията музейна наука.