Легендата Прудкин

Легендата е това, което е, защото притежава повече устойчивост и дълготрайност от всяко историческо доказателство. Историята, която ще ви разкажа сега, всъщност представлява легенда. Не случайно повтарям тези термини два пъти в две изречения. Цюрих не беше виждал толкова високи температури от лятото на 1922 година. Двама възрастни мъже седяха на пейка под кестените край "Цюрих зее". Те не бяха обикновени хора, а двамата най-издирвани мъже в комунистическа България. Единият бе прочутият полицай Никола Гешев, търсен десетилетия наред както от държавна сигурност, така и от КГБ; другият - Антон Макарович Прудкин с татуировка АМП на дясната китка, известен авантюрист. Дълго време полицията в царска България смяташе тази абревиатура за обозначение на името му, но всъщност тя произлизаше от анархистки лозунг на княз Кропоткин: "Анархия мать порядок". Мъжете тихо пушеха цигари от обща кутия "ЖИТАН" и периодично хвърляха чипс на доверчивите лебеди във водата близо до брега. Жегата беше така убийствена, че по улиците почти нямаше хора; единственото движение идваше от автомобилите с климатици. В спокойствието на града зад тях спря бронираният инкасаторски автомобил на "Норт Бренер Банк". Изведнъж три автомобила "Алфа Ромео Джулия спринт" се появиха и заобиколиха банковия камион; девет въоръжени бандити изскочиха извън тях. Гешев и Прудкин наблюдаваха спокойно случващото се – подобни сцени вече не ги впечатляваха или интересуваха особено. Нападателите опитаха да принудят охранителите да се предадат.

— Какво мислиш за ситуацията, Антоан? — попита Гешев.
— Италианци — отвърна спокойно Прудкин. — Само те не знаят какво значи кисело грозде в Швейцария.

В този момент полицията нахлу пред банката; рядкост бе да видиш въоръжен полицай в Цюрих, но при непредвидена ситуация специализираните командоси винаги се появяваха внезапно като гъби след дъжд. След по-малко от тридесет секунди акцията приключи – трима нападатели бяха убити и останалите с качулки бяха натъпкани в специалния полицейски "ДОДЖ". Пристигна кола на моргата да прибере телата и площада пред „Норд Брeнер Банк” пак опустя.

— Аматьори — въздъхна Прудкин. — Ако ставаше дума за руски мафиоти щяха да са много по-добри.
— Не точно тук в Швейцария — каза Гешев докато запалваше нова цигара.— Да вървим Атоан , жегата става нетърпима.
— В хотел “Савоя” има климатик Никола.

Двамата мъже станаха от пейката и бавно продължиха по алеята между кестеновите дървета.
Беше август 1966 година , но всички събития свързани с тази легенда започват далеч по-рано .