Бягай...Обичам те

Удари от смъртоносните десни на Джо Луис, Касиус Клей-Мохамед Али, Джо Грейзър и всички велики боксьори през историята ме атакуват като мощни космически бомбардировачи с форма на ръкавица. Но аз, още по-великият боксьор на всички времена, стоя стабилно върху малката планета Земя. Със спокойствие и изключителна точност нанасям силни удари срещу идващите врагове от междузвездната армада, които се разпадат на хиляди парчета и падат в бездната на Космоса.

На звездния стадион е събрано населението от всякакви земни и извънземни цивилизации – Владо Цайса, Ицо Дебелия, Богдан Дългия, Зарка Бебето (най-добрата приятелка на Светла), Димитрина Съзнателната (известна още като Диди Девствената), Анета Връзкарката и много други от нашия клас. Чопър (Ананиев по математика), Пешо (Петрова по литература) и Меги (Ангелова по химия) също са тук заедно с цялото учителско тяло - бате Миле треньорът ни, целият ни отбор и шефовете от федерацията включително Ангел - най-добрият ми приятел.

Всички те викат с такава страст и възторг сякаш са уловили опашката на току-що преминалата Халеева комета. Те вярват глупаво, че съм там да защитавам някаква спортна чест за Земята или Космоса. Никой не знае обаче, че ако получавам удари или ги раздавам наляво надясно е само защото трябва да попреча нито един вражески бомбардировач да стигне до Слънцето; понеже върху неговата огнена грива - по-красивa и светла дори от самото него - седеше онази единствена жена… коя мислите? Разбира се – Светла!