1956 "...За да остане следа"

През този период един смел човек се разхождаше из улиците на Будапеща, докато снимаше. Това се случваше между 23 октомври и 11 ноември 1956 година. Целта му беше да остави следа – свидетелство за войната, чистотата, героите и кръвопролитията. След това тези спомени трябваше да бъдат погребани дълбоко в душата му, отново превърнати в нищо. Повече от сто негативи бяха скрити на таван през тежките десетилетия, а мъжът вече не беше сред живите. Когато обаче свободата най-накрая се завърна – свобода толкова великодушна, че позволи убийците да останат без наказание – вдовицата му реши да предаде тайно съхраняваните снимки на Историческия институт. Тя поставила само едно условие: имената им никога да не бъдат разкрити. „Защото те може би ще се върнат“, каза тя и дълго гледаше в земята пред себе си.