Когато Пловдив беше столица

Книгата "Когато Пловдив беше столица" завършва с кратък епилог, който подчертава: „Началото на Източна Румелия съвпадна с нейния край. Още в момента на основаването ѝ стана очевидно, че тя няма да продължи дълго. Дори самите й основатели не бяха сигурни в устойчивостта ѝ. Гладстон коментира, че в мастилото, с което подписа договора за Източна Румелия, е било хвърлено барутът, от който избухнал пожарът за нейното разрушаване“.

Съединението представлява акт на неподчинение към Великите сили без аналог в новата българска история. В пловдивското и общобългарското съзнание сякаш се усеща известен сантимент по времето, когато велики личности се събираха в древния град. Техните действия предизвикват емоционални асоциации за тогавашния Пловдив като „българската Атина“ (Луи Леже) или „българския Ваймар“ (Маньо Стоянов).