Въведение в банковото дело

Банките представляват завършена институционална структура за организиране на паричните потоци, разплащанията и предоставянето на кредити. Те играят важна роля в стимулирането на инвестиционната активност в икономиката, поддържането на ликвидността в народното стопанство и осигуряването на стабилност във финансовата система. Като основни финансови и информационни посредници, кредитните институции предлагат достъп до националните и международни финансови пазари за своите клиенти. Банките са сред най-значимите работодатели и допринасят значително за растежа на брутния вътрешен продукт, което ги прави "сърцето" на икономическия организъм.

Исторически банковото дело се е изградило върху широкото доверие от обществото, но с времето попада под строг контрол и регулация. Въпреки това банките продължават да привлекат негативно отношение от страна на обществеността. Досега бизнесът с големите банки често е свързван със злоупотреби, корупция и неетично поведение. Освен това те преминават през трансформация – от символизиращи мултикултурната идентичност до обвинения като "безотговорни финансисти", носещи вина за глобални икономически кризи.

Какви фактори обуславят тази разделителна нагласа? Дали причината е фактът, че през банките минават огромни суми пари с неизвестен произход или влиянието им върху крупните компании поради финансиране? Може би стремежът към печалба води техните ръководства до нарушаване на морално-етичните норми? В настоящата книга читателите ще намерят частичен отговор на тези въпроси.

Първата част разглежда теоретичната база на банкерството: развитието му, систематизацията му като научно направление и възникването му като формация. Вторият раздел акцентира върху законовия контекст около банковото дело; обсъждат се легалното определение за банка, минималните изисквания за функциониране и мерките за координиране надзора над кредитните институции в Европейския съюз. Третият раздел представя спецификата на банковото производство - какво предлага то (банкови продукти и услуги), организационни модели при управлението му както и различия между видовете банки. Четвъртият раздел анализира балансовата политика в кредитните институции чрез показателите им за оценка.

Авторитетният колектив посочва дискусионния характер зад тематиците включени в книгата си без претенции да предлага окончателна научна интерпретация по разглежданото съдържание; извън фокуса остават технологичният аспект при банковите сделки, централното банкерство както и мениджмънтът в сектора.