Денят, в който боговете умряха

Ерих фон Деникен
До г-н Валтер Ернстинг

Скъпи приятелю,

Чувствам се удивен и шокиран. Наистина ли планираш да публикуваш своите преживявания?
Ако е така, ще станем обект на подигравки. Но... не сме ли свикнали с това? А онези малцина, които биха могли да разберат, какво ще мислят за нас...? Кажи ми, трябва ли да се тревожа от факта, че по време на следващите си пътувания може постоянно да бъда наблюдаван от шпиони?

Предлагам ти следното: използвай ръкописа си само за лична употреба. Нека той остане в кръга на близките приятели. Нищо повече от това! И ако действително смяташ, че някой издател би искал да издаде историята ти, просто променяй важните дати. Превърни ме в друг персонаж; вместо Саксайхуаман можеш да напишеш Гоби и измисли красиво име за нашия познат професор - хубавото име винаги помага - а най-вече те моля, скрий местоположението на станцията! Премести го в Арабия или даже при Савската царица или където пожелаеш на Изток.

Боже мой! Само си представи какъв хаос би настъпил ако нашият луд свят започне да организира експедиции и поклоннически турове до Саксайхуаман. Или военните – сред тях винаги има хора с нестабилно психично състояние – решат да намерят машината на времето… Ужасно е само като помислиш какви последствия може това да има.

Пази човечеството...
Довиждане! Твой верен Ерих!