Вкусът към живота

Франсоаз Саган (1935-2004) е сред най-забележителните фигури в съвременната литература, която постига впечатляващ успех с дебютния си роман "Добър ден, тъга". Тази книга моментално разтърсва книжния свят не само заради качеството си – увлекателен и дълбок текст, но и поради факта, че авторката е едва на осемнайсет години. Любовните истории на героите ѝ са представени с необичайна зрялост и трезвеност за такава възраст, включително със щипка нежна циничност. Франсоа Мориак я описва като "чаровно малко чудовище", а романът бива преведен на множество езици и става световен хит. Дори в САЩ, където интересът към чуждестранната литература обикновено е ограничен до англоезични произведения, се продават над милион копия само за две години.

След този успех следват творби като "Обичате ли Брамс?", "След месец, след година", "Дивните облаци" и "Усмивка почти", които също печелят одобрение от читателите. В тях Саган продължава да рисува образи на безгрижен и лъскав живот в Париж, където любовите идват и си отиват, а персонажите умеят както да обичат искрено, така и да оставят зад себе си изчерпаните чувства с усмивка.

Както често при Франсоаз Саган темата в романа “Вкусът към живота” разглежда раждането и умирането на една страст. Люсил среща Антоан; двамата се впускат във връзка след раздяла с предишните партньори. Но любовта носи не само сладост – тя изисква усилия, понякога причинява болка или жертви на лекотата дори радостта от битието...

„Аз ви обичам такъв какъвто сте. А той ви обича за това което представлявате заедно. Той желае щастието ви... Аз просто желая вашето щастие независимо от мен.”