Фотописи

Колкото по-елементарни и скромни са тези произведения, които се движат на границата между арт фотографията и минималистичната литература, толкова по-силно въздействие оказват те. Те представляват уникални репортажи на емоциите – визуално хайку, вдъхновено от специфичния поглед към света, от неочаквания сюжет с изненадващ край, парадоксалния ъгъл на кадъра и неговото усмихнато-тъжно тълкуване.

Иван Кулеков е химик с опит в карикатурното изкуство и филолог, който пише за радио предавания; неговите пиеси са поставяни в Народния театър, Сатиричния театър и Младежкия театър. Въпреки че не е прочел част от собствените си книги - защото те са написани на италиански или унгарски - той все пак стана кандидат за президент на България. Не следеше телевизионните програми дълго време до момента, когато един анимационен филм по негов сценарий беше включен в колекцията на Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. Докато снима документални филми в Китай или селцето Хирево, Кулеков се стремеше да събере образи и текстове от цял свят за списание „Паралели“. През последните 15 години обаче затваряше материалите помежду страниците на книгата си "Фотописи", която според слуховете започвала без нищо и завършвала с въпроса: „Защо?“. / Авторът представя себе си и творбата си "Фотописи" с едно изречение./