Георги Трифонов: Огледало и автопортрет Т.2

Творецът се чувства най-освободен, когато създава. Убеден е, че в тези моменти получава помощ от нещо по-висше и мъдро. Без да придавам особено значение на собственото си присъствие, се надявам с това издание да оставя непреднамерено наследство под формата на кратки свидетелства за труда си през живота – живот, който не премина само в безделие и бохемски начин на живот.

Стремях се да събера поне част от резултатите на своята работа. Чувствах нуждата да се освободя от тежестта на годините и да изпитам чувство за ново начало или възраждане... Смятах, че ще успея лесно да направя подбор (въпреки недостатъчната ми грижа относно личния архив), тъй като разполагах с доста фоторепродукции и диапозитиви. Обаче много от моите творби - вероятно някои от най-добрите - бяха продадени без дори любителска фотография след тях до неизвестни ценители по света. Възстановяването им вече беше невъзможно късно за пълното представяне.

Опитах се приблизително да статистикирам колко живописни произведения, графики, рисунки, илюстрации, керамика и стенописи съм реализирал след студентските си години – от 1973 г. насам. Резултатът далеч не претендира за точност: около 1600 картини; над 5000 скици и акварели; повече от 250 керамични изделия; над 29 проекта за стенописи и около 15 завършени стенописа (някои унищожени); други? Не малко количество, но можеше да бъде още повече...

Както споменах по-рано: жалко е нямал дори любителски снимков материал за много творби. Утеших се с мисълта, че загубата ще ускори процеса по компилиране – макар информацията ми все пак да не предава цялостна представа за всичките успехи досега; запазвам значителна част от оцелелите образи (за да открия частица себе си чрез тях). След публикуването им планирам da проучвам нови неизследвани пространства и отражения в стремежа ми към творчество през идните години… И ако успея донякъде – така ще бъде.

15 септември 2007 София