Семейните комплекси

През 1938 година Анри Валон възлага на млад психоаналитик с медицинска специализация, чийто потенциал предвижда, да напише главата за семейството в тома "Психичен живот" на френската енциклопедия. Жак Лакан приема предложението и озаглавява своята статия "Семейните комплекси".

Изборът на този текст е интересен, тъй като той служи за въвеждане на българските читатели в учението на Лакан, но не включва известните му изрази като „Несъзнаваното е структурирано като език“ или „Не съществува сексуално отношение“. Вместо това, читателите ще срещнат радикално отхвърляне на обяснения, които под прикритието на научност се опитват да разкрият какво представляват хората и какви действия извършват, игнорирайки факта, че те са живи същества с корени в определена култура още преди раждането си. Нито едно човешко семейство не може да бъде считано за „естествено“, а развитието никога не е само индивидуално.

Текстът акцентира върху парадоксалната структура на общуването между хората и неизменимото разделение между тях, произтичащо от загубения обект. Читателят запознат с идеите на Лакан ще забележи наченките на триединството символично - въображаемо - реално чрез трите последици тук изложени.

Новият читател ще усети важността и характеристиките на клиничната част от това произведение. Тази клиника устоява против всички илюзии и поражения днешния ден вследствие нормативисткия подход и рехабилитационните ограничения наложени от хигиенизъм в когнитивно-бихевиоризма. Тя заявява решително своето "не" към фантастичната идея за премахване човешкото у индивидa.