България и Балканите в началото на XXI век

Венелин Цачевски е роден през 1948 година в столицата София. Завършил е магистратура по международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София. Работил е в Института за външна политика „Иван Башев“, както и в Института по международни отношения, между други институции. През 1975 г. защитава докторска дисертация на тема международна икономика. На 32 години става старши научен сътрудник, а през 1989 г. получава второ звание – „доктор на науките“.

Той е бил съветник в Министерството на външните работи относно интеграцията на България в Европейския съюз. Като професор по политически науки преподава Теория на международните отношения и Външна политика на България във Славянския университет, Великотърновския университет и Нов български университет. От 2007 до 2009 г., Венелин Цачевски бе гост-професор в Хелзинкси университет, където преподавал теми свързани със съвременната ситуация в Югоизточна Европа и външната политика на България.

Цачевски има множество публикации относно развитието и външната политика на страната ни, сигурността и регионалното сътрудничество с акцент върху Югоизточна Европа, ЕС и НАТО. През 1993 г., той публикува основния труд "Българският комунизъм". Сред книгите му са „Балканите: Новата Югоизточна Европа“ (с две издания), „Балканите: Европейският избор“, „Балканите: Краят на конфликтите“, “Балканите: Трудният път към обединена Европа“ , “България и Балканите: Европейзацията не е завършила“ сред много други.

Специализацията му включва страни като Белгия, Русия, Унгария, Австрия, Финландия, Япония и Швейцария. Между 2003-2006 година той служи като посланик на България във Финландия и паралелно от 2004 до 2006 г., още и в Естония. След края на мандата си там получава финландското отличие "Гвардейски кръст" за значим принос към българо-финландските връзки.

В документалната си книга "Зад фасадата на българската дипломация", Венелин Цачевski описва своето посланическо преживяване както срещи с известни политици от Българia i чужбина; произведението предизвикало голям интерес сред читателската аудитория.