Religion for Atheists

От автора на "Архитектурата на щастието", това е дълбоко трогателно размисляне за начина, по който можем да се възползваме от мъдростта, красотата и утешителната сила на религията, без задължително да вярваме в нея. Ален де Ботон израства в дом с антиклерикални убеждения и въпреки че силно е бил повлиян от родителските си виждания, той преминава през криза на неверието в средата на двадесетте си години. Съмненията му относно атеизма произлизат от слушането на кантатите на Бах, допълнително се развиват под влиянието на определени Мадони от Белини и стават почти непоносими след запознаването му със Zen архитектура. Но истинският сблъсък с амбивалентността му спрямо религиозните възгледи настъпва след смъртта на баща му – погребан под хебрейска надгробна плоча в еврейско гробище заради интересния факт, че не е направил по-секуларни приготовления. Защо сме изправени пред странния избор между привързване към специфични концепции за нематериални божества или напълно отказване от множество утешителни ритуали и практики без аналог в светското общество? Защо реагираме негативно при споменаване на термина "морал"? Избягваме ли идеята, че изкуството трябва да вдъхновява или има морална цел? Защо не изграждаме храмове? Какви механизми имаме за изразяване на благодарност? Предизвикателството, което де Ботон разглежда във своя труд: как да отделим идеи и практики от религиозните институции, които ги притежават. В "Религия за атеисти" той аргументира необходимостта ни да освободим душевните си нужди от конкретното влияние на религиите; парадоксално именно изучаването им ще ни помогне да преосмислим тези нужди.