Духовна проза

Духовната проза на Гогол представлява отделен сегмент, който е създаден през късния период на неговото творчество, след художествената му дейност, между 1841 и 1842 година. В този времеви интервал той пише откъса "Рим", а до 1848 г. окончателно се завръща в Москва, само година след публикуването на "Избрани места от преписката с приятели". Този корпус съдържа и текстовете в настоящото издание: Размисли върху Божествената литургия, Авторска исповед, авторските олитви и други фрагменти от съдържанието. Характерното за тези произведения е, че повечето от тях са написани извън пределите на Русия и всъщност представляват дистанцирана утопична размисъл относно родната действителност.