Митът за дисциплината

Фокусът върху дисциплината пренебрегва основния проблем: никога няма да успеем да накараме учениците да спазват ред, ако постоянно ги принуждаваме да извършват дейности, които не им носят удовлетворение.

Наказанията задоволяват примитивната нужда от справедливост, която произтича от дълбоко вкорененото убеждение, че при лошо поведение следва и негативно въздействие. Единственият начин да помогнем на учениците да се развият като почтени и принципни личности – а не просто като изпълнители на заповеди – е да им предоставим възможност сами да открият значението на моралността. Това означава активно участие в процеса, чрез който те (индивидуално или с помощта на другите) определят какви трябва да бъдат човешките ценности. Няма как успешно да тръгнем по този път без отказ от традиционните методи за дисциплина. Още по-важно е вместо прекомерното акцентиране върху послушанието, ние самите насочваме учениците към създаването и обосноваването на техните нравствени принципи...