Страстният цикъл в българската стенна живопис през XVII век

В изкуството на изображението се формира драматичен цикъл, който отразява разнообразието на събитията по време на Страстната седмица в различните църковни общности. Постепенно, употребата на новозаветни текстове в иконографията започва да се свързва с установяването на канонични принципи във византийската теология след 9-ти век. През 11-12 век се появяват допълнителни сцени, които обогатяват разбирането за погребалния период. Иконографията не само обучава зрителя, но и разкрива тайни относно живота след смъртта и предназначението на човека в контекста на времето и пространството.

Цикълът, представен в българските паметници от 17-ти век, е под влияние на традициите от предишните времена. Въпреки това, той показва влияния от народната култура, комбинация от религиозни възприятия и личното усещане за свят у всеки отделен творец.