Единадесети сливенски пехотен полк по пътя на безсмъртието 1885-1945 г.

Всяка година българският народ отбелязва поредната годишнина от сраженията на връх Шипка по време на Освободителната война. След Балканските войни в нашата история започват да се споменават "Родопската Шипка" – боевете на вр. Средногорец, както и Новата Шипка – сраженията на Калиманското плато в Македония. По този начин терминът "Шипка" става символ на драматична и величествена епопея. Но съществува още една значима епопея, която днес остава малко позната и забравена, пред която горепосочените две сякаш избледняват. Става въпрос за защитата на връх Каймакчалан през септември 1916 г. В контекста на тази битка българският войник, макар формално да има съюзници, всъщност трябва сам да се справи с многобройните врагове от Антантата. Срещу огромното превъзходство в артилерия, муниции и численост на противника, командването може да разчита единствено на безусловната храброст и самоотверженост на мъжете от Сливенския полк. Подложени под интензивния огън срещу суровите климатични условия, българските воини демонстрират непоколебим дух и отказват да мислят за отстъпление или дезертьорство когато става дума за защита на родината си. Основният стълб в отбраната са смелите бойци от 11-ти Сливенски пехотен полк; именно тяхната история вдъхновява моята книга.