Старобългарското изкуство (Изкуството на Първото българско царство)

Никола Мавродинов (1904-1958) е български специалист по изкуствознание и археология, признат за един от най-добрите експерти в областта на средновековното българско изкуство, архитектура и култура.

Той завършва история и археология в Лиеж, Белгия през 1928 година. От 1931 до 1934 г. работи като асистент в Народния музей в София, а след това става уредник там до 1944 г. По-късно е директор на Археологическия музей към Българската академия на науките (БАН) между 1944 и 1949 г. Мавродинов е също професор по история на изкуствата и член-кореспондент на БАН; действителен член е на Българския археологически институт от 1939 година.

Идеята да напише история на българското изкуство го вдъхновява дълго време преди реализацията й. Изследването му започва през 1946 година с проучване на паметниците, които са недостатъчно или лошо изучени, включително плановете за постройките в Плиска. През 1948 г., той продължава с проучванията си върху обектите в Преслав, Мадара и Несебър. След тези стъпки авторът разширява предишните си разработки относно старото ни златарство и скулптурата; свързва различни аспекти от нашата историческа култура и се опитва да анализира социално-икономическите условия във всяка отделна периодичност, предоставяйки детайлен поглед върху тях. Чрез внимателното тълкуване на явленията и фактите той успява да ги представи по нов начин и да улови основните тенденции в развитието на българското изкуство и култура.