Шишарко

Пристигнах от света на Детството, носейки всичките си вещи и задъхан, тихо се движих по перона. Бях притеснен да не изпусна връзката – влакът, който ме доведе тук, издишаше дим през комина си и потегли обратно тъжен и пуст. Не му помахах за сбогом, толкова много бързах към Възрастландия. И точно тогава някой извика: "Искам приказка!"

О, не сега! Ще пропусна влака! Помислих си дали няма друг да разкаже - но около мен нямаше никого и гласчето продължаваше да хлипаше... Това ме накара първо да забавя стъпки, а после и напълно да спра; оставих багажа си и...

Това „после“ е същото като днес. Приказката все още върви. Светът на Детството е далечен спомен, а до Възрастландия така и не успях да стигна./Петър Петров/