Поетика на съгласието и несъгласието

Йордан Ефтимов, роден през 1971 година, е автор на три монографии: "Опровергаваната добродетел: Опити върху Цветан Марангозов" (2008), "Двойното дъно на класиката" (2010) и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм" (2012). Той е един от съоснователите на Департамент Нова българистика в Нов български университет, който стартира през 1994 година.

Монографията му включва четиринайсет глави и предлага иновативен анализ на важни текстове от българската поезия между 50-те и 90-те години на ХХ век. В последните години конкретният затворен прочит не се практикува активно и остава подценяван метод в литературната история, но именно той е акцентът в изследването. Освен това, трудът прилага интердисциплинарна стратегия, обединяваща микроисторията с антропологията, социологията, етическото литературознание и реторическия анализ. Основното внимание е насочено към творбите на Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Иван Радоев, Цветан Марангозов, Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов и Николай Кънчев.