Кристин

Историята разказва за любовен триъгълник, в който участват Арни Кънингам, Лий Кабът и разбира се, Кристин. Но нека подчертая – Кристин е на първо място. Тя беше истинската любов на Арни и макар да нямам напълно ясна представа, смятам, че тя бе единствената му истинска привързаност.

Запознайте се с Арни Кънингам. В много отношения той е обикновения тийнейджър аутсайдер – без приятели (освен Денис), страда от акне и мечтае за собствен автомобил. Може би мислите, че го познавате? Сбъркали сте. Един ден Арни открива ръждясал „Плимут Фюри ’58”, който ще преобрази живота му по недопустим начин… Но дали сбъдването на мечтата му няма да доведе до кървав кошмар?

Идеята за „Кристин“ ме осени през лятото на 1978 година. Спомням си как се прибирах у дома с мрачни мисли относно умиращия ми „Форд Пинто”. Изведнъж ми хрумна идеята малките цифрички на километража да започнат да се движат назад; представих си как колата става все по-млада…

Автомобилите винаги са имали специално значение в творчеството на Стивън Кинг. Помнете внушителния „Шевролет Бискейн” от „Кери”, износения “Фолксваген ’68” от Джак Торънс в “Сиянието”, както и “Кадилака” на Долан и камионите от неговите истории... Но никой автомобил не е толкова известен като свръхестественият "Плимут Фюри" на Арни Кънингам - наречен просто Кристин.

Америка е огромна страна; тя съществува благодарение не само на железниците, а най-вече благодаря асфалта. Без автомобили сме изгубени; те станаха фетишизъм – ако си 17-годишен без кола, сякаш не съществуваш.

„Кристин“, публикувана за пръв път през 1983 г., продава над 300 000 копия само в рамките на няколко месеца и още същата година бива адаптирана във филм от легендарния Джон Карпентър. За разлика от повечето произведения досега написани от Кинг, действието тук протича не в Мейн, а в Питсбърг. Интересен факт е, че снимката зад корицата на първото издание показва не "Плимут Фюри ’58", а "Плимут Савой '57". Освен това романът има уникална структура - всяка глава започва с цитат от популярно рокендрол парче.