Достойно есть. Поезия: Иван Вазов

"Достойно ест" представлява поетите на България, които са запечатали нейния образ чрез силата на българския дух и слово. За да продължим да съществуваме и през XXI век, техните стихотворения трябва да станат част от вярата и националното самочувствие на всяко ново поколение. Нашите тревоги и надежди са насочени към учениците в училищата и университетите днес.

Появата на Петко Славейков и Иван Вазов - един до друг или последователно - е изключително важен момент за развитието на новобългарската поезия през XIX век. Техният близък взаимен контакт оставя своя отпечатък върху живота им както лично, така и в контекста на националната култура. След Петко Славейков именно Иван Вазов става поетът, който, независимо от значителните различия между тях като творчески личности, в течение на десетилетия преобразява стиха си в собствена територия. В него се сливат емоционална интензивност с ежедневните му задължения и присъствие. Вазов се утвърдил като трубадур, неизменно възхваляващ съдбата на българския народ и красотата на родната земя.