Дизайн: диалог и монолог (факти, методи, прогнози)

Тази книга разглежда диалога между зрителя и твореца, дизайнера и потребителя, предмета и консуматора, критика и обекта на изкуството. В центъра й е основната разлика между монологичния и диалогичния дизайн. Монологичният подход има авторитарен характер и не допуска взаимодействие с потребителя; в него желанията и чувствата на последния са пренебрегнати. Този вид дизайнерски практики налагат собственото си виждане за функция, форма и интерпретация без да вземат предвид мнението на потребителите. При монологичния дизайн правата на клиента са ограничени – той е представен като непрофесионалист, който не знае какво му подхожда. Потребителят получава готови указания относно това какво да консумира, какви вкусове да следва, как да се облича или дори как да живее.

Такова тоталитарно отношение към изкуството ограничава свободата на творците - те са принудени да следват правила относно темите за работа или стиловете си. Например Райко Алексиев беше убит по време на комунистическия терор в София веднага след 9 септември 1944 г., а художниците от "Шарли ебдо" станаха жертва през 2015 г. заради карикатури в Париж. Тоталитарният модел говори чрез насилието дори когато се опитва да прикрие агресията зад религиозни мотиви.

Книгата акцентира именно върху различията между двата подхода: диалогичния срещу монологичния със зрителя и консуматора на изкуство, като ясно отделя плуралисткия, разнообразен та либерален дизайн от тоталитарния тип — ограничен и назидателен. Освен това тя критикува функционализма в дизайна наследена от комунистическите години в България , която продължава да заплашва интегритета на българската дизайнерска култура днес. Основното послание на книгата е стремежът й да лекува тази рана посредством факти, методологии, интерпретации и прогнози.