За предприемачеството и устояването в науката: социология на лабораторния живот

Книгата разглежда взаимодействията в разнообразните общности между учени, инженери и други участници в човешката дейност, както и различните природни обекти и сили, стари или новосъздадени артефакти и текстове от различен характер. В нея са включени поредица мои статии относно лабораторната работа в холографията, а след това също така за активността на предприемачи от множество индустриални области и техните иновации - продукти, технологии и услуги. Когато се върнах към последно написаните статии, с учудване осъзнах, че може да се установи друг ред – логически свързан по свой начин, но изискващ значителни преработки.

Този алтернативен ред може да бъде формулиран чрез концепцията ми за два вида науки: „предприемаческа“ (entrepreneurial) и „установяваща“ (enduring). При първия тип акцентът е поставен на дълбоката връзка между учените и инструментите за изследване, които те владеят. Предприемаческата наука е много по-гъвкава и успешна; научните пробиви тук често произлизат от трансфера на утвърдени методи от една област в друга с вече идентифицирани проблеми. От друга страна при втория тип преобладава интересът към самостоятелно възникналия "обект на познание", като взаимовръзките между учените и изучаваното явление са продължителни и несигурни; средствата играят второстепенна роля. Често именно тук те се появяват за първи път – като новаторски инструменти или подходи спрямо откритите обекти. Тази поляризация представлява форма на редукционизъм; макар да има свои недостатъци, историята на науката многократно е доказвала полезността им за структуриране на данните извеждане напред забравяни до момента аспекти във всяка изследователска сфера както предоставяне основа за нови обобщения и хипотези.