Павликяни и павликянство в българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век

Тази книга проследява развитието на павликянството, което е оставило ярка следа в региона от Мала Азия през Балканите до Сицилия между VІІ и ХVІІ век. За първи път различни фрагменти от източници са обединени в единен разказ. Павликяните възникват като защитници на свещената апостолска мисия – да предават евангелското послание, непокварено от човешки интерпретации и изображения (като икони и кръстове). Те се определят като „двойнородени“ („дигениси“) и „хора на два народа“, които дълги векове живеят по границите на империи, религии и етнически групи. Религиозната им практика често ги отличава или даже противопоставя на манихеи, богомили и други еретични движения. Въпреки че павликянството изчезва през ХVІІ век, самите павликяни продължават да съществуват. Неговите наследници все още запазват павликянския диалект, силната си вяра и уникални традиции.