Лунатици. Как Европа прекрачи прага на Първата световна война

В началото на 20-ти век епохата La belle époque достига своя връх. Европа се утвърдена като световен център, а френският език продължава да бъде изключително популярен. Старият континент преживява безпрецедентен напредък. В финансовите среди преобладава убеждението, че войната е невъзможна при тези условия, тъй като тя не зависи само от политическите лидери, но и от корпоративния капитал с глобални интереси. Политическите анализатори предвиждат оптимистично бъдеще – Европа ще продължи да доминира в света. Но през 1914 година този идиличен образ внезапно рухва с избухването на Първата световна война.

Дали това наистина беше толкова неочаквано? Имаше ли възможност за алтернативни сценарии? Бяха ли Великите сили толкова заслепени и егоцентрични? Кой носи отговорността за клането, при което загиват 20 милиона души и много други са ранени или осакатени? На тези въпроси все още няма окончателен отговор дори след стотици книги и статии по темата през последните сто години. Според историка Кристофър Кларк всички страни имат вина – едни повече, други по-малко. Той акцентира върху задкулисните интриги и увеличаващото се напрежение между основните играчи – Виена, Берлин, Петербург, Париж, Лондон и Белград; включвайки също амбициите на Рим, Константинопол и София. Той е сред малцината западни изследователи, които обективно разглеждат ролята на България в конфликта; тогава страната е "конвертируема стока" в очите на Великите сили.

Фундаменталното изследване на Кристофър Кларк оглавява престижната класация за най-добрите книги според „Ню Йорк Таймс” през 2014 г., а терминът „лунатици” получава ново значение в политическия дискурс. През същата година бившият канцлер на Германия Хелмут Шмит коментира кризата в Украйна: „Европа, САЩ и Русия действат като лунатици.” Така той описва ситуацията преди Първата световна война подобно на анализа направен от Кристофър Кларк.