Само глас и нищо повече

Книгата на Младен Долар „Само глас и нищо повече“ е отличен пример за успешното интегриране на забравени ценности от класическото образование с радикалните теоретични позиции, парадоксите в Лакановата психоанализа, политическата критика и интереса към популярната култура, които демонстрира Люблянската лаканианска школа. Авторът изследва лингвистиката на гласа, магията на акузматичния глас – този без ясен произход, както и мълчаливите прояви на разума и инстинкта. Той анализира политическите послания от фигури като Фюрера и сталинистите сред други теми. Въпреки че книгата има теоретичен характер, тя може да бъде полезно ръководство за изследователите в сферата на съвременната култура. Интересно е как историята на лейбъла HMV се преплита с механичния турчин-шахматист (с действително ли скрито джудже?) според Бенямин; какво свързва този „турчин“ с Питагор и филмите на Хичкок; а също много други аспекти. От една страна книгата разглежда феноменологията на гласа като философски концепт, а от друга - психоанализата през призмата на политическия контекст. Сигурно си струва да обмислим колко мистична може да бъде употребата на гласа в нашето постсветовно общество – било то пострелигиозно, постиндустриално или постмодерно след Холокоста... И така гласът става символичното малко "обект" (objet petit a).