Диатриби

„Не съм ли освободен от болки и страхове? Кога сте ме виждали да не постигам желанията си или да се сблъсквам с онова, което избягвам? Никога не съм изразявал недоволство към бог или човек, нито пък съм обвинявал някого. Има ли от вас, който е видял мен в лошо настроение? Какво отношение имам към тези, които вас ви плаши и на които вие се възхищавате, когато ми застанат пред очите? Нали ги третирам като роби? А кой би могъл да ме види без да помисли, че гледа своя цар и господар?

„Моля ви, спрете да прекланяте глава пред материалното и сами да ставате роби на вещите; а след това – и на хората, които могат да ви ги дадат или вземат.

„Как може един акропол да бъде разрушен? Не чрез оръжия или нападения, а чрез идеи. Можем физически да унищожим акропола на един град, но можем ли действително da разрушим акропола на нашата тревожност или красотата у жените? Или по-точно казано - можем ли дори само за миг да осъзнаем тираниите вътре в нас самите – понякога едни и същи, друг път различни? Оттук трябва να започнем – с разрушаването на собственото ни акрополско мислене и прогонването на личните ни тирани.

„На човек му трябва малко време за погубване всичко около него; просто отклонение от разумността е достатъчно. За капитана няма нужда от специална подготовка за потапяне на кораба; той просто трябва кратко време наклони кормилото срещу вятъра. Достатъчно е моментно разсейване και корабът вече е загубен. С нас става подобно: ако леко задремеш , губиш всичко построено до момента.
Затова бъди внимателен към своите представи και винаги оставай буден.“