Червената къща

Ако се опитваш да убедиш другите в определена версия на събитията, в крайна сметка и самият ти започваш да вярваш в нея. Но истината рано или късно излиза наяве, независимо от усилията. Може би ще забравиш миналото, но то никога няма да те забрави.

Когато Алина Страда – най-младата членка на семейството – получава трудната задача да затвори Червената къща завинаги, тя попада сред вещи и снимки от три поколения. Във всичките следи, оставени от роднините й - които са обичали и мразили това място, живели там като в убежище или тюрма - тя открива спомени: някои избледнели с времето, други остри и болезнени, а трети колебаещи се между реалност и измислица. Има много неизказани въпроси поради страх, чиито отговори Алина решава да потърси със смелост. Сред тях е загадъчната баба Рене - тунизийката, чийто гол образ все още може да бъде видян на рисунката направена от дядо й Лоренцо върху стената на къщата в ужасната нощ когато я напуска. След петдесет години под слоя червена боя изображението се появява избледняло след проливен дъжд; сякаш напомняне за факта че истината не може просто да бъде заличена.

Има заплетени въпроси около майка й Алба – постоянно бягаща и търсеща нещо с егоистично желание за живот готово да унищожи всеки наблизо. Тъжни размисли относно баща й който предпочита смъртта пред живота без Алба също присъстват тук. Сестра й Изабела пък чувства предателство както от страна на майка си така вероятно и от баща си. Връзката им е сложна: изпълнена с любов и омраза едновременно; те са съюзници и конкуренти през цялото време, но винаги оставайки сестри свързани чрез кръвта си която изглежда преодолява всички препятствия...