Уроците на Юлия Огнянова

Книгата съдържа статии и текстове на режисьорката и театроведа Юлия Огнянова.

Юлия Огнянова представлява значимо явление в българския театрален свят. В сборника „Уроците на Юлия Огнянова“, под редакцията на Румяна Емануилиду, са събрани не само статии и режисьорски текстове, но също така писма и разработки за различни постановки. Този труд може да се разглежда като своеобразен учебник поради включените уроци относно театралната клоунада. Освен това, книгата предлага анкета с самата режисьорка.

„Тя е вече години наред неизменна съвест на нашия театър. Изрази като „Юлия ми каза“ или „Юлия много го хареса“ нямат нужда от обсъждане – тяхното значение е безспорно. Можеш да приемеш или отхвърлиш нейното мнение, но никога не можеш да пренебрегнеш гласа ѝ. Защото тя няма - удивително! - капчица завист към колегите си; напротив, проявява огромно любопитство към техните творби и радост от успехите им. Как следи всичко това и как се гордее със своите ученици – истинска гордост за драматичния и кукления ни театър.

Юлия е изключителният човек с най-силно развито любопитство сред познатите ми личности. Нейното любопитство обаче не е ограничено единствено до театъра или изкуствата; то обхваща всичко около нея – близкия и далечния свят, законите на физиката, космоса дори невероятните свойства на водата (паметта ѝ!). С детско очарование възприема природата: разцъфналите дървета през пролетта, ясносиньото небе и причудливите облаци... Тя осъзнава силата в малките радости както и вдъхновението от внезапната човешка идея.

Нейният принос засили игровия аспект в нашия театър; внедри клоунадата като валиден художествен поглед върху света. Без нейното влияние вероятно нямаше да говорим за театрaта на Стефан Москов, Александър Морфов или Катя Петрова.

Понякога си мислям: докато Юлия присъства тук - надеждата все още живее.”
Никола Вандов – драматург във вестник „Култура“

---

Юрия Огнянова е родена на 22 февруари 1923 г. в София. Завършила е специалност "Театрознание" в Москва, а първата й постановка като режисьор носи заглавие „Всяка есенна вечер” - представена през 1959 г., Драматичния театър в Бургас маркира началото на кариерата й там между 1957-1960 г., работейки редом с Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов . След това продължава кариерата си като режисьор в Театрa “Трудов фронт” (1960-1964), последвана от тригодишен период (1972-1975) работа във Театър 199 , а между 1975-1978 ръководи дейността си при Драматичния театър в Пловдив . Преподава режисура във ВИТИЗ , а сред учениците й са именити личности като Теди Москов , Мая Новоселска , Александър Морфов  и Васил Василев–Зуека.
Получава наградите “Аскеер” (1999)  и “Икар” (2009) за цялостен принос към културната сфера .