Устност-писменост във възрожденската култура

Изследването предлага нова перспектива към българската литературна и културна история от XIX век. То се фокусира върху взаимовръзката между устното и писменото, анализирайки комуникационните прояви и нагласи на българите в контекста на историческите условия през този период. Концепцията за „глас“ предоставя иновации при изграждането на представата за българската словесност по време на Възраждането. Социалните аспекти на словесността - като изпълнение, записване, четене, слушане, пеене и разказване - са свързани с човешкия глас, който може да бъде както звучен, така и тих в тишината на тялото или текста.

В изследването е избрана феноменологичната оптика за обосноваване различията в същността на гласа. Литературно-историческият анализ разглежда комуникативната среда от възрожденския период чрез социални практики свързани с гласа; това става благодарение на подходи от културната антропология, медиазнание, семиотика и фолклористика. Чрез тази интердисциплинарна рамка проучването защитава тезата си за ролята на писмото не само като зрителна система през Възраждането; устността придобива свои форми във времето без да бъде напълно фиксирана.

Писмото не е просто алтернатива на устното общуване; то представлява степен над него. Освен това възрожденската литература функционира не само като предавателство на устното слово, а служи като пространство за неговата адаптация. Словесният свят у българина през XIX век най-вече отразява присъствието му чрез гласа.

Тези амбиции са реализирани чрез анализа функцията им записи в областта фолклора, изучаването ръководства по словесност от 70-те години настъпилия век до ранните истории по литература у нас – включително проекта „Сборник за народни умотворения” под редакцията проф. Иван Шишманов – както и текущите разбирания относно връзките между устното и писменото общуване. Специално внимание е отделено също така социалната реализация посредством фигурата възрожденски учител: неговият звучащ глас има потенциала да преразгледа критерия "ученост" и може да послужи основа за ново разбиране относно морфологията гласово присъствие у човека.