Черната тетрадка (Дневникът на художника Илия Бешков. Полицейско досие 1925-1958)

Тази публикация излиза 57 години след кончината на Илия Бешков, равен период на живота му. За първи път в нея се представя дневникът на художника, написан през 50-те години, който той сам нарича „Черната тетрадка“. Този документ съдържа дълбоки размисли за света, събитията и хората, които го формират.

Докато Бешков записва своите мисли в дневника, други лица водят записи за него – общо около 200 страници. Държавна сигурност по времето както на Царска България, така и при социалистическия режим го е определяла едновременно като враг и опонент.

Бешков никога не е бил член на политическа партия. „Но се оказа, че много от другите са ме считали за земеделец. Винаги съм стоял в опозиция...“

Ето няколко цитата от досието:

Илия Бешков произхожда от заможно търговско семейство; брат му е осъден на смърт и ликвидиран от Народния съд. Самият той проявява негативно отношение към народната власт и поддържа контакти с противници.

Според донесенията: Бешков притежава висока интелигентност и силна религиозност. Според него, когато говориш - независимо дали те слушат или не - не трябва да показваш страх или колебание относно темата ти; иначе разкриваш слабост пред "сатаната". По това време Илия Бешков работи като професор по живопис в Художествената академия и активно агитира студентите си срещу Отечествения фронт. Счита се за един от най-добрите български художници и е удостоен с престижни награди за своя принос в изкуството, включително Димитровската награда. Често получава покани за приеми във Френската легация.