Традиционно народно облекло по поречието на река Струма

Облеклото, като елемент от традиционната материална култура, оформя човешкия образ в контекста на социално-антропологичния аспект. То играе важна роля за интеграцията на индивида в културната среда на общността. Поради това всички промени в облеклото не само че произтичат от необходимостта да се защити тялото от атмосферните условия, но също така са израз на стремежа към идентификация с определена група и утвърдителен знак за принадлежност.

В етнографската литература облеклото се възприема като запомнящ се художествен символ, свързан с етническата идентичност и поддържането на етнокултурните традиции. Още през началото на XX век народоведът Любомир Милетич го описва като значим белег за националност, наред с езика, който служи като един от най-сигурните показатели за народна принадлежност; по-късно то получава статус "визитна картичка" за различни народи. Възприемано е като един от основополагаещите етнически характеристики и има ключова роля в опазването на историческата памет.

Облеклото рано започва да изпълнява не само практическа функция, а става и знак със специфично значение. С избора си на дрехи човекът вече не е просто облечен – той придобива социален статус чрез своето облекло. По този начин то става индикатор за социалното положение и динамиката между хората в обществото. Освен това облеклото функционира като инструментален регулатор при установяването и поддържането на традиционно патриархални отношения. Тези аспекти привличат интереса както на изследователи, така и на научната общност по темата.