Леонардо

Леонардо да Винчи се представя като изключителна личност, винаги благосклонен и забележителен, според описанията на писатели и критици през вековете. Той е възприеман като многостранно надарен младеж с чар, който впечатлява съвременниците си не само със своето художествено творчество, но и със знанията си в науката и музиката. Въпреки че са известни негови особености, които предизвикват обществена реакция по онова време – например хомосексуалността му (както посочва Белтрами), която тогава се смята за престъпление – през 16-ти век това вече изглежда почти естествена част от образа му на гений (според Ломацо). Единственият упрек към Леонардо от страна на съвременниците му е свързан с навика му да започва множество проекти без да ги завършва. Биографите често подчертават широкия обхват на интересите му и как те влияят негативно върху творчеството: "Докато се задълбочавал в области извън изкуството, непостоянството му довело до завършването само на малка част от работите; художникът бил толкова стремящ се към съвършенство и взискателен към себе си, че оставял множеството свои начинания недовършени" (цитат от Шастел). Хуманистът Паоло Джовио споменава подобни наблюдения в своя сборник с биографии от 1527 година, където включва имената на велики художници като Микеланджело и Рафаело. Подобни коментари прави Джорджо Вазари в своето произведение "Животоописания", публикувано за първи път през 1550 година: "Той щеше да бъде много талантлив в ранните си стъпки в изкуствата, ако не бе толкова непостоянен; защото постоянно започвал нови неща, а след това бързо ги изоставял."