Геноцидът и Холокостът над българите

Ужасът се усеща на самото място в Батак, когато стъпиш на земята и под краката ти звучи сякаш пръщят кости. Гледайки разрушените черковни стени, знаеш, че там е имало трупове и кръв. Когато погледнеш към Стара река, си представяш как някога тя е била червена от кръвта на загиналите хора, които са били унищожавани пред очите ти сред адски шумове и стенания... Точно там идва ужасът; космите ти настръхват и човек чувства себе си унизен от това преживяване - деградиран до животно.

Ужасите като тези в Батак не могат да бъдат описани с никакви материални средства. И може би е за добро - те опозоряват човечеството и оставят своя мрак върху нашето време и цивилизацията му, която ги позволи. За съжаление именно така се случи: те не само че бяха допуснати, но дори одобрени чрез думите на един от най-просветените представители пред лицето на хуманната нация с репутацията да реагира. Английският министър-председател Дизраели (по-късно Биконсфийлд), открито отричайки зверствата на турците в парламента, изрича циничните думи: "По-добре сто хиляди българи да умрат, отколкото мирът да бъде нарушен." – Иван Вазов