Девет лица на човека

Вероятно у романиста, който е работил в епичен стил, се натрупват сили, стремящи се към баланс между дълги и кратки разкази. Той не приема наложените за времето "специализации". Писателят с таланта на автора на произведения като "Сказание за времето на Самуила..." (1961), "Време разделно" (1964) и "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1982-1992), усетил пулсацията на словото през вековете, достига до симетрична ос преди и след римската ера в творбата си "Девет лица на човека". В първата част от тази впечатляваща композиция читателят веднага разбира, че историята за Имхотеп — живял през XXIX век преди новата ера — може да бъде записана върху камък или устно предадена на всякакви слушатели. От Имхотеп, строителят на пирамидата, до Рьорих — инициаторът на синтеза между науки и изкуства — се оформя свещена деветка: девет разказа за девет личности. Изборът им носи отражение от историческите потоци и чрез Николай Рьорих предоставя перспектива тридесет века напред - не посредством фантастика или визия, а реалистично и документално с познания от историографията и изкуствата. За постигане на такава кристално структурирана композиция са събрани значително количество информация от многобройни извори...
Петко Тотев