Вундеркиндия или страната на чудецата

Тези истории не са плод на въображението, а ми ги разказа моята дъщеря Таля Баля. Когато обаче й показах първото издание на "Вундеркиндия", тя много се разгневи:
- Не е справедливо! В книгата има четири мои приключения, а на корицата фигурира само едно заглавие.
- Така правят всички - опитах да я успокоя.
- Всички ли? Кои точно? Само големите, нали?
- Стига с детските приказки! - ядосано отговорих аз.
- Да! Да! - засмя се Таля Баля - детските приказки искат и свои заглавия... Хайде, Татунчо, поне да ги добавим на задната корица!
И така стана:
"Вълшебните – превълшебните, страшните и безстрашните, славните – презабавните,
смешни и тъжни ПРИключения на Таля Баля, Глинчо,
Пластелинчо, Валентинчо Вундеркиндчо и други в страната Вундеркиндия-Калпазания-Портокалия-Крокодилия...
- Стига толкова! - извиках аз. Това всичкото ли е името на една страна?
- Ами да! - отвърна Таля Баля. Там играя всекидневно в зависимост от настроението си.
- Но тук става дума за приключенията, които още не си ми споделила...
- Защото те са все още ОТключения - каза тя. Ще ти ги разкажа щом станат ПРИключения.
След тези думи Таля Баля скочи върху Дивана на приключенията, който нетърпеливо размахваше криле и ... излетя през затворен прозорец.