Четвърто международно триенале на графиката

Четвъртото международно триенале на графиката в София определено е едно от най-влиятелните събития в културния живот на България през 2004 година. С известна тъга трябва да признаем, че напоследък българската публика не разполага с много възможности за контакт с важни и интересни чуждестранни художествени прояви, които често остават извън нашето внимание и се провеждат другаде по света.

По различни причини броят на тези мероприятия у нас е достигнал критичен минимум. Липсата на стратегическо виждане и цялостна културна политика от страна на институциите, натоварени със задачата да я реализират, обрича българската арт-сцена на провинциализъм. Затова е важно да отдадем заслуженото на организаторите и домакините на този значим артистичен форум, които са успели да преодолеят множество финансови и организационни трудности за осъществяването му.

Фактът, че Международното графично триенале продължава своето съществуване, безспорно свидетелства за авторитета на българските художници. Графиката като вид изкуство вероятно притежава най-голяма мобилност сред традиционните визуални изрази и се адаптира успешно към динамичната реалност днес. Необходимо е да припомним, че интернационалният обмен в областта на графиката съществува още от 60-те години на XX век преди понятието "глобализация" да стане популярно.

Много български артисти активно участват в международни форуми по графика - особено представители от средната генерация до младежките таланти. Тези фактори формират активна система за обмен между творците, която остава непозната за други области като живописта или скулптурата; графиците имат способността свободно да прескачат географски и идеологически бариери.

Графиката запазва своя уникален характер при това реагира бързо върху нововъведенията в технологията. Растящият художествено-информационен обмен върви ръка за ръка с усъвършенстването както технически така и концептуално – всичко това води до разнообразие във стиловете и решенията.

Настоящото издание на Триеналето представя експозиции с високо качество според специалистите; обаче истинска сравнителна оценка би изисквала задълбочени проучвания относно тенденциите в модерната графика.
Вместо глобални обобщения все повече акцент пада върху индивидуалността около работата независимо дали става въпрос за личните проблематики или открития конкретния автор.

С времето концепцията „Национална школа” губи значение спрямо индивидуализма при художниците. В настояща ситуация особености вместо общовалидни правила доминират сценариумът – множеството културни влияния образуват контексти от различни региони чрез уникални перспективи каквито можем наблюдават по време Триеналето.

Творбите не учат или пропагандират вечни истини; те често показват душевния дискомфорт у автора си.Тази специфична характеристика прави съвременната графика точен индикатор за духа й .

Необходими са дебати относно социалното приемане ограмотното резонанс , но засега подобрението остава само пожелание . Като цяло четвъртото международнo триене ще служит като платформа къдe могат срещнат идеи тематика иновации касаещи развитиета бъдеще направление та художествен живот странa ни .

Професор Чавдар Попов