Приказки. Шарл Перо

Читателите, независимо от възрастта си, със сигурност ще се зарадват да открият всички приказки на Шарл Перо в оригиналния им вид, събрани на едно място. Не всеки е имал възможността да ги прочете по този начин, а малцина знаят стихотворните версии на първите три. Досега те са били преразказвани многократно и издавани с разнообразие от илюстрации. Съществува мнение, че децата няма да разберат истинската същност на тези истории; всъщност обаче те разбират много повече неща от това, което възрастните предполагат. Във всеки случай - тук са.

Шарл Перо (1628-1703) е известен главно с творчеството си като писател и оставя следа в историята чрез него, а не толкова с правната си кариера. Приказките "Гризелда", "Магарешката кожа" и "Смешните желания" той пише между 1691 и 1694 година. През 1697 г., при известния парижки издател Клод Барбен, излиза томчето "Случки или Приказки от минали времена с поуки", носещо подзаглавието "Приказките на майка ми гъската." То съдържа приказките в проза, докато поуките остават написани в стихове. Подписът "П. Дарманкур" всъщност принадлежи на третия син на Шарл – Пиер; посвещението е адресирано до принцеса Елизабет-Шарлот д'Орлеан - внучка на Луи XIII и племенница на Луи XIV... изброяването може да продължи безкрайно.

Възниква спор относно авторството: дали бащата или синът стои зад произведенията? Но тогава Пиер бил твърде млад; освен това когато един любящ баща разказва приказки за обучение към децата си след загуба на съпруга/съпругата си, децата често добавят свои идеи към историите. Може би таткото просто искал да запази магията живa? Както и да е – окончателното решение остава: авторът е Шарл Перо — признат за основоположник на жанра „вълшебна приказка“.

Животът на художника Гюстав Доре (1832-1883) също заслужава внимание.
Той надминава всички останали иллюстратори както по брой гравюри (над 10 000), така и по количество издания (повече от 4000). Между1860 и 1900 година нова книга с рисунки му се появявала почти всяка седмица. Неговите знаменитости -238 гравюри към Библията — притежават близо хиляда издания! Освен тях има над четиристотин маслени картини, стотици акварели и десетки скулптури включително паметника посветен Александър Дюма във Париж.

Как постигнал успех ли? Започнал своя път още като малък — направил първите си рисунки едва петгодишен! На дванайсет вече работел върху литографски камъни та даже измислял истории към своите изображения. Истинското му творчество проблеснало обаче когато навършил петнайсет години в Париж.

Докато бил там със семейството си веднъж минавали покрай издателството Филипон където забелязал изложени рисунки; решил деня след това да симулира болест за да остане сам у дома докато родителите му напуснат града… Така успял тайничко да занесе свои чертежи там . В кабинета срещу господин Филипон трескавично показал какво донесъл заявявайki : “Това , което виждате отвън трябва точно така.” Издателят бил учуден но когато разгледал рисунките пред себе бе шокиран . Повикал колеги които трудно повярвали , че момчето е талантливо ! Накрая убедили родителя му заключение договор!

На шестнайсет години станал най-високо платеният иллюстратор във Франция печелейќи повече отколкото друг значим артист Оноре Домие през неговия пик!

Работил до последния момент ; наричан последният романтик починал именно когато завършвал графики специализирани за “Гарван” написан от Едгар Алан По .
И важно уточнение: през целия живот Гюстав никога не взима урок по рисуване!
Л.М