Наръчник на апологета

Историята на третата книга от "Наръчник на апологета" отразява времето на преследвания срещу св. Българска Православна Църква по време на комунистическата власт в България между 1944 и 1989 година. Книгата, която е забранена за печат дори и в ограниченото издание Годишник на Духовната академия, е била закупена от Св. Синод на Българската Православна Църква и преписана от архимадрит Василий (Трингов) за собствена употреба. Сега тя най-накрая се представя пред българските читатели.

Рано или късно, този потулен труд ще донесе светлина не само за основната си цел – защитата на християнската вяра и опровержението на лъжите и манипулациите, но също така служи като свидетелство за епохата, когато беше забранен. По онова време св. Българска Православна Църква блестеше - гонена и мъченица, подложена на унижения от властниците с безконтролна сила! Как Божията благодат озаряваше богослужението! Как тичахме към храма въпреки студа и мъглата - там, където нашата църква ни даряваше любов!

Църквата можеше да бъде преследвана, но остана силна в страданията си. Професор Борис Маринов и Александър Величков бяха верни синове на святага БПЦ; те не се уплашиха нито веднъж през тези тежки времена. От страниците на "Духовна култура", "Църковен вестник" и Годишника реагираха остро срещу всяка нападка върху православната вяра. За тях могат да бъдат приложени думите Христови относно Сардикийската църква: „Но имаш няколко души... те ще ходят с Мене“. И двамата бяха усърдни молители.

Не можем да пропуснем колоритния образ на отец архимандрит Василий (Трингов). Той притежаваше искрена лична вярност към Бога и винаги бе готов да говори за Него при всеки удобен случай – често платил цената със затворническите си присъди заради смелостта си да проповядва истината дори през 60-те години като бил изпратен в изгнание след своите дръзки слова в Бачковския манастир.

В този манастир той успял да запази инкримираната трета книга от "Наръчникът". След завръщането му обратно във София, макар че получил забрана за проповедничество, той продължавал с това дело – неотстъпчиво говорейки даже извън амвона.

Да почиват мирно тримата верни работници сред нас! Техните усилия няма как да останат незабелязани – „делото им върви след тях“.
Анастасия Бойкикева