Африкански изкуства/ Колекция от А до Я

"От А до Я за африканските изкуства" предлага на българския читател кратка илюстрована енциклопедия, посветена на богатството на африканското изкуство.

Тази нова публикация от поредицата "От А до Я" ни потапя в загадъчния свят на произведенията от Африка. Читателите ще се запознаят с разнообразие от маски, ритуални предмети, изделия от слонова кост и дърво, рисувани тъкани и уникални експонати произхождащи от Сахел, Нигерия, Кралство Бенин и Република Бенин, Кот д’Ивоар, Мали, Кралство Конго, Гана, Габон и Камерун. Това е неповторимо пътешествие през обичаите, вярванията и културната идентичност на различни африкански народи. Специалният указател улеснява бързото намиране на информация.

Африканското изкуство често предизвиква недоверие у европейците; много хора първоначално го определят като нещо извън концепцията за “изкуство”. Погледът им към тези творби е съпроводен с пренебрежение или отрицание. Както отбелязва Карл Айнщайн в „Negerplastik“ (1915), разстоянието между европейската култура и тези произведения е значително.

Историческите данни относно Западен Судан са оскъдни между праисторически времена и IX век. Въпреки това периодът между VIII и XVI век бележи възхода на велики империи – Гана, Мали и Сонгай – разположени между Южна Сахара и саваната. Златните находища в региона повдигат влиянието на Гана (V-XI век), която установява контрол над територии чак до завоя на река Нигер. Арабските хроники споменават мощна държава със значими центрове като Лумби-Салех، Томбукту و Гао.

След откритията настъпва време на колониална експанзия чрез империализма по-специално от Франция، Англия و Белгия. Изследователи，мисионери及 светски лица започват да разграбват субсахарска Африка под предлог за научно опознаване.

Много години след това музеите все още търсят начин да представят неевропейските култури адекватно， но остават затруднени от сложността около статута им като художествени предмети。 Тези артефакти понякога получават форма， но тяхното значение остава ограничено функционално； те най-напред се класифицират според полезността си， а после се интерпретират символично спрямо конкретната култура。

По принцип отношението към африканското изкуство варира в зависимост от колониалната идеология—колониалните изложби редуцират произведенията само до икономически продукти、докато реализацията им служи за оправдание иа легитимация нa колониализмa。

Преди почти четиридесет години във „Изкуствата na Черна Африка” беше акцентирано върху странната съдба nа африканскoтo изкyствo。 През Ренесанса европейските кралски дворове оценявали някои afrikanski izkustva zara–tezi esheski otnosheniya i eksotika kym svetat s redki predmeti v muzeite im; a posle tezi predmetie sa se prevrashtali v talismani od krvta na zhertvite prozvikat silno vazmushenie ot tsivilizatsiyata i hristiyanstvoto."