За толерирането

**Серия Етоси**

Като евреин, израснал в Америка, дълго време се възприемах като обект на толериране. Чак по-късно осъзнах, че също така съм и активен участник в този процес – човек, който трябва да проявява толерантност към другите, включително и към своите братя евреи с различни разбирания за идентичността си. Първоначалното ми впечатление за САЩ като място, където всеки трябва да търпи останалите (понятие, което ще разясня по-долу), послужи като отправна точка за това есе. То ме подтикна да размисля над начините, по които другите нации се различават помежду си - понякога до степен на нетолерантност. Не всички места са подобни на Америка!

Да бъдеш толерантен и да получаваш толеранция е нещо аналогично на Аристотеловото управление: това представлява задължение на демократичните граждани. Не смятам тази задача за лесна или незначителна. Самият акт на толериране често бива пренебрегван; изглежда сякаш той е най-малкото действие, което можем да извършим спрямо нашите ближни – минимален жест от страна на техните права. В действителност обаче концепцията за толерантност (като нагласа) може да приема много разнообразни форми и самото практикуване на толерирането може да бъде организирано по множество начини. Дори когато формата му не е особено желана или сигурната основа под него остава недостатъчна, те рядко предизвикват нуждата от сериозно теоретично разглеждане в човешката история.

Както при всичките ни ценности трябва внимателно да разгледаме какво стои зад идеята за толерирането и как то функционира – именно това представлява главната цел на настоящия текст. Искам само накратко да отбележа какви аспекти подпомага то: Толерирането играе важна роля в живота ни както индивидуално така и социално; ние често сме принудени един друг освен физически живот—осигурява условията за съществуването им общности с разнообразие; а разнообразието прави необходимостта от солидарност още по-очевидна.

Необходимо е защитата относно термина "толеране" понякога просто служи като защита срещу различията — тя може напълно отсъстваща аргументация без реализация във фактическото равновесие между тях но тук акцентирам върху значимостта именно през призмата диверсификация въпреки че няма желание дa проучвам всяка подробност свързана с темата конкретика . На политическо ,социалното общество предпочитам множеството пред единичността .Водещoто принцип номер две “различия” би трябвало логически повдига определена форма последователяване следстванe ,заеднo със стабилитет моралният легитимен режим ,поради което налице става изискването споделеност .

Можем ли например допуснем наличието една абсолютнa уредба сред многобройните опции? Лично аз изразявам известни колебания относно такова твърдение ; аргументът ми ще бъде представен подробно в Уведението . Все пак бих искал просто описати няколко потенциални варианта следствие анализа после заключение пледирам пък една която изглежда най-подходяща моментално пред нас американците навлизащи 21 век — онази алтернатива която предполага улесняване подкрепа благоприятстваща наша уникална многообразност.