Човешката агресия

В контекста на еволюционното развитие както на видовете, така и на индивидите, агресията представлява най-сериозния дисонанс в иначе хармоничната картина на човешкия напредък - разкритията за атома, генетичния код и наследствените заболявания, а също така и за извънземните пространства. Как е възможно това, след като истинската човечност се предполага да произтича от отказа от насилие спрямо себеподобни и близки (като канибализъм и инцест)? Очевидно изглежда, че тази човечност все още не е достатъчно зряла и подкопава собствената си основа.

В съвременните информационни общества, които са доминирани от логическата дейност на хората, агресията има единствено социална и когнитивна мотивация. Възниква въпросът дали преувеличаването на познавателно-комуникационната сфера не води до пренебрегване на етично-практическите аспекти или пък активността свързана с вярванията? И дали в крайна сметка тази несъгласуваност не прави човек "непълнокръвен" и склонен към агресия?

Доцент д-р Христо Попов е клиничен психиатър в Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Той има множество публикации, включително няколко монографии съсредоточени върху граничната психиатрия. Те разглеждат както клиничните аспекти, така и психосоциалните фактори свързани със стреса, личностни кризи, тревожни и депресивни състояния; теми като човешка агресия и насилие; посттравматичен стрес; тероризъм; трафик на жени; проституция.