Човешката агресия

В перспективата и на еволюционно-видовото, и на индивидуалното развитие агресията е най-драматичният разрив в иначе идиличната картина на човешкия напредък - разкриване тайните на атома, на генетичния код и наследствените болести, на извънземните пространства... Защо е така, ако човешкото като такова става възможно след отказа от насилие върху себеподобен и роднина (канибализъм и инцест)? Очевидно, това човешко все още е незряло и подкопава собствената си основа.
В модерните и постмодерните "информационни" общества, доминирани от логическата активност на хората, агресията няма и не може да има друга освен социалната и когнитивната мотивация. Дали обаче преекспонирането на това познавателно-комуникативно поле не води до омаловажаване на етико-практическите и особено на свързаните с вярването и вярата форми на активност? И дали в крайна сметка, тази несъгласуваност не води до това човекът да бъде "нецялостен" и агресивен?
Доцент д-р Христо Попов е клиничен психиатър от Катедрата по психиатрия в Медицинския университет, София. Негови са множество публикации, между които няколко монографии, посветени предимно на т. нар. гранична психиатрия. В тях, наред с клиничните се разглеждат и психосоциалните аспекти на стреса и личностните кризи, тревожните и депресивните състояния, човешката агресия и поведението на насилие, посттравматичния стрес и тероризма, трафика на жени и проституция.