Какво е дал българинът на другите народи

Предлаганата книга, създадена с висока научна добросъвестност, не е класическо научно изследване. Авторът не е поставил предварителни цели и не е търсил материалите по тях, а напротив – те сами са му наложили задачата си. Тези материали са се натрапвали на вниманието му без да желае. Затова изложението страда от значителна непълнота. Може би е уместно да се каже, че тук представеното съдържание представлява само малка част от всичко онова, което може да бъде казано за българския народ като носител на културни ценности с универсално значение. Откритията относно теми, които авторът не знае или не успява да обхване, остават в ръцете на младите учени.

От тази перспектива книгата „Какво е дал българинът на другите народи“ служи основно като вдъхновение и насока за необходима работа занапред. Време е да нарушим мълчанието относно себе си и активно да заявим пред света какви сме били, какви сме в момента и какво можем още да постигнем – а това трябва да го направим най-вече заради самочувствието ни, а не само за чуждите уши. Никога не бива да забравяме, че народите имат стойността толкова колкото сами я оценяват честно и без претенции. За дълги години ние българите сме подценявали себе си и сме живели в унижение; стояли сме пред богатството на човешкия дух като длъжници вместо като равноправни участници.

Фактите в книгата могат трудно да бъдат наречени иначе освен "баберки", но те следва да ни убедят в необходимостта от промяна в отношението ни към собственото наследство. През текста преобладават цитати – някои пряко взети от източниците, други интерпретирани вторично или третично; очевидната причина за това решение идва от страха на автора (както всеки българин) от обвинения във въздушност или преувеличение.