Оръжия на ХХ век: Снайпери

Термините "снайпер" и "снайперово оръжие" започват да се използват едва по време на Първата световна война (1914-1918 г.), когато отделни воини, които владеят уменията за прецизно стрелба, получават специални задачи на фронтовата линия. От този период в литературата започват да се появяват тези понятия. За правилното им разбиране е полезно да се обърнем към военните енциклопедии и тълковните речници. Там можем да видим, че английският термин sniper означава човек, който стреля от прикритие или специализиран стрелец с изключителни способности в точната стрелба, маскировката и наблюдението. В този контекст "снайперово оръжие" обозначава специфично проектирано оръжие за извършване на прецизни изстрели на дълги разстояния от обучени снайперисти.

Тези специалисти са натоварени със задачата да елиминират противникови офицери, артилерийски позиции и наблюдатели сред другите цели. Поначало бойците използвали стандартни модели оръжия; скоро обаче става ясно, че за подобни специфични мисии са необходими по-прецизни и далекобойни решения. В началото проблема бил решаван чрез добавяне на оптични мерници към пушките. По-късно производителите започнали да предлагат снайперови пушки с регулируеми приклади, позволяващи настройка според индивидуалните характеристики на всеки стрелец. Освен това към ложите били монтирани специализирани двуноги за допълнителна стабилност при стреляне.