Зародишни срички

Неделчо Ганев е създал стихосбирките "Зелена фабрика", "Мълчана вода", "Двойна спирала", "Индуктивна магия", "Генетична капсула", "Вечното сега", "Свръхзвукова светулка", "Мотаещо кросно" и "Зърнени букви". Освен това, той е автор на прозата: „Феномени на България“, „Генераторът психотронен убиец“, „Трети завет“, „Бинарна луна“, „Трикрако столче“ и „Записано на рабош“.

Константин Павлов казва следното:

„Словото представлява картина. Словото изразява музика. То е камък, оформен от природните стихии. То символизира дръвче, изсушено от киселините. Има много слова, но малко читатели; а дори тези, които четат, не винаги успяват да разберат напълно текста. Въпреки това обаче, това не омаловажава стойността на Словото. Единствено бездарните жреци могат да го унижат, като се опитват да го присвоят.“

**БЕЛИЯ СВЯТ**

Имам широко отворени очи към слънцето.
Слънце с поглед.
Наблюдавам белия свят в цялата му красота.
Една снежинка премина през лъчите,
превръщайки се в снежна капка,
като кокиче.

Ексхумация:
отворих двете си слепоочия.
Пчела лети около мен, вплетена в ДНК-то на дете.

Рудана завъртя ружата.

С пет очи наблюдавам белия свят.
Не проявявам колебание,
гледам внимателно:

водя Венера Милоска под ръка.
Другата й ръка избърсва сълзите й.



**ШАБЛОН ОТ ДЪРВО**

Обучавам един мъртъв
да пише поезия.

Направлявам болката,
някога била рана.

Отрязаха носа му.
Гласовите струни замръзват.

Не съществува шаблон за мъртвеците.

На долу има такъв самият свят,
както и горе.

Потопих ръцете си в камъка.
Стоплих замръзналите пръсти ми.
Неделчо Ганев