Кралят на Хавана

Начинът да се достигне до границите на литературата и героите е в откритото представяне на техните аспекти. Това за мен представлява концепцията за мръсен реализъм. Някои хора вярват, че мръсният реализъм е свързан с описания на физическа мизерия или сексуални сцени, но аз смятам, че той означава да разкрием същността на всеки герой без прикрития. Ако един герой предпочита както мъже, така и жени, то това просто отразява неговата природа – не става въпрос за бисексуалност или хетеросексуалност; по-скоро говорим за индивидуална сексуалност. За мен литературата е процес на размисъл и анализ, който изисква честност при разглеждането на живота. Стремя се да пиша искрено, опитвайки се да изразя онова, което другите не смеят.

Философията зад персонажа Краля от "Кралят на Хавана" акцентира върху живеенето в настоящия момент. Той игнорира своето минало след силен шок и никога не планира бъдещето си. Виждам този образ почти като символичен; ежедневно срещам хора по улиците, които биха могли да бъдат Кралът – продавачи или просяци. Те олицетворяват бедността и липсата на перспектива - най-добрият им вариант е просто да живеят ден за ден с малко ром и цигара.

Местата в текстовете ми често са разрушени или запустели; те могат да бъдат идентифицирани навсякъде около нас. Понякога реалността надвишава дори моите описания - действителността може да бъде много по-грозна от представяната в книгите ми. Според мен спасението ни като кубинци идва от нашата смесица между черни и бели хора – тази хибридна общност носи богатство; няма нищо по-монотонно от напълно хомогенната група.

Педро Хуан Гутиерес