Невидимото дете

Змеят доплува до прозрачната стена и отвори устата си, изпълнена с малки, бели зъбчета.
„Явно е ядосан - помисли си Муминтрол. - Ядосан е, дори да изглежда толкова дребен. Какво мога да направя, за да спечеля неговата любов?... И какво ли яде? Какви са хранителните навици на един змей...?"
Обезпокоен и развълнуван, той взе буркана и се запъти към къщата много внимателно, за да не удари змея в стъклените стени. Той беше ужасно малък и крехък.
- Ще се грижа за теб и ще те обичам - прошепна му Муминтрол. - Нощем ще ти позволя да спиш на моята възглавница. А когато пораснеш и ме обикнеш, ще те заведа да плуваме заедно в морето…