Тъй рече Заратустра (твърда корица)

Книга, която е за всички и в същото време за никого.

"Когато Заратустра навършил трийсет години, той напуснал родния си край и езерото там, отправяйки се към планината. В продължение на десет години се наслаждавал на своята самота и духовно усамотение. Но един ден настъпила промяна в сърцето му – рано сутринта станал от леглото, излязъл пред слънцето и му казал:
– О, велико светило! Какво би било твоето щастие без онези, на които осветяваш!"

Из книгата

"Великите произведения имат собствен живот, който авторът не може нито да оцени, нито да предвиди. Те знаят повече от него сами по себе си. Творят независимо - достигат до висоти извън възможностите му. Променят хората и обстоятелствата по начин, който той дори не е искал, макар че дълбочините на неговия дух са жадували именно това."
Хайнрих Ман

"Размахвайки сено с ентусиазъм, той величаеше силния и красив живот с аморален триумф и го защитаваше срещу всяко задушаващо влияние на разума; но никой друг не хвалеше страданието така силно..."
Томас Ман